По принцип всяко куче може да бъде обучено за лов на трюфели. Ако например планирате да направите омлет от трюфели, ще бъде още по-добре, ако яйцата са били държани известно време до трюфелите. За разлика от черните трюфели, белите могат да бъдат намерени само в дивата природа и не могат да бъдат отглеждани все още. Той вече далеч не е толкова недостъпен, така че всеки може да си позволи да овкусява някои храни с него, за да разбере защо му се носи славата през вековете. Както във всеки занаят е нужно и търпение и постоянство и най-вече добре обучено куче, което да върви „по следите" на ароматната гъба. Това се случва векове след като подземната гъба става популярен деликатес по света. Всяка гъба трябва да бъде увита в пергамент и поставена в сух ориз - по този начин се запазва влагата в гъбите. Те по този начин я унищожават. Те също могат да се смесват в масло или зехтин и да се поливат върху плочите. Те използвали полимеразна верижна реакция, при която многократно се копира определен участък на ДНК, за да установят гените, явяващи се „строителен материал" за производството на анандамид. Това дава възможност безнаказано хиляди събирачи, които целят бърза печалба, да прекопават и разравят земята и така да я разрушават. | По принцип всяко куче може да бъде обучено за лов на трюфели. Ако например планирате да направите омлет от трюфели, ще бъде още по-добре, ако яйцата са били държани известно време до трюфелите. За разлика от черните трюфели, белите могат да бъдат намерени само в дивата природа и не могат да бъдат отглеждани все още. Той вече далеч не е толкова недостъпен, така че всеки може да си позволи да овкусява някои храни с него, за да разбере защо му се носи славата през вековете. Както във всеки занаят е нужно и търпение и постоянство и най-вече добре обучено куче, което да върви „по следите" на ароматната гъба. Това се случва векове след като подземната гъба става популярен деликатес по света. Всяка гъба трябва да бъде увита в пергамент и поставена в сух ориз - по този начин се запазва влагата в гъбите. Те по този начин я унищожават. Те също могат да се смесват в масло или зехтин и да се поливат върху плочите. Те използвали полимеразна верижна реакция, при която многократно се копира определен участък на ДНК, за да установят гените, явяващи се „строителен материал" за производството на анандамид. Това дава възможност безнаказано хиляди събирачи, които целят бърза печалба, да прекопават и разравят земята и така да я разрушават. |